|
W. вървеше по улицата.Розовото небе беше безоблачно и ясно.Само тук-там имаше по някое и друго лилаво облаче,което се разхождаше спокойно по него,хванало под ръка друго лилаво облаче.Обикновено си говореха нещо и не обръщаха внимание на птицие,които ходеха по небето.Зеленото слънце грееше ярко.
От храста наблизо излязоха два хипопотама,които замалко щяха да я блъснат.
Някакви странни щумове я накараха да се обърне.Един птеродактил спореше с голям пингвин за това,накъде се намира северо-юг.
Тя реши да стъпина земята,беше се изморила да ходи на ръце.
И тръгна да се разхожда...
Мина по край един магазин за летящи метли и понеже наското счупи своята докато се опитваше да паркира,влезе,за да си купи нова.Там имаше всякакви видове,а един човек с островърха нощна шапчица дойде за да и помогне в избора.
-Какво ще обичате?-каза и любезно той.
-Ами...Трябва ми една метла за бързо летене.-отговори W.,която се беше заплеснала малко,защото навън отново ставаше някаква разправия.Напоследък всички се караха.Сега някакъв полицай беше спрял един охлюв за превишена скорост и спореха за размера на глобата.
-Госпожице!-каза тихичко,но достатъчно ясно продавачът.
-Да...А,да,та значи искам една метла за бързо летене.
-Да,това го разбрах.Елате да ви ги покажа.
След като взе новата си придобивка W. реши да я изпробва и излезе на улицата.
Тъкмо сви зад ъгъла до магазина и се блъсна в нещо голямо.Вдигна очи и видя един наистина огромен динозавър,който се опитваше да мине между две сгради.
W. разбра,че сега е момента да използва метлата си.Качи се...Не искаше да запали.
-Какво пак?Защо все на мен се случват подобни неща?Вчера изпуснах събранието на клуба,днес си изгубих любимото огледало,показващо мислите на хората.Толкова ми беше интересно да надничам в главите им и да виждам през техните очи.Защо все на мен наистина?Защо?!
Явно мрънкането имаше резултат,защото метлата реши,че е време да тръгне.
W. мина над главата на динозавъра,като за малко щеше да го блъсне,но му се размина.Поне той имаше късмет.
Тя реши да отиде на гости на майка си.Само,че се сети,че беше забравила картата,която и показваше в кой точно крайна всета се намираше тя.И понеже като малка категорично бе отказала да ходи на уроци по четене на мисли,сега нямаше начин да разбере къде е и се отказа.
-Какво да правя сега?Не ми се прибира.Не ми се ходи пак на басейна.Не ми се разглеждат пак вкаменелостите,останали от човеците.Какво,какво...?
Тя прехвърляше бързо възможностите,но нито една не и се струваше достатъчно подходяща.Вече цели три часа се мотаеше безцелно,когато един голям крокодил я спря да я пита колко е часа.
-Три минус сто и две.-му отвърна тя.
-Благодаря.-каза крокодила и си отмина.
"Среща с един крокодил,колко интересно..."-каза си W. отегчено."само това за еидн ден...скука!"
Следва продължение....когато го измисля..някой слънчев ден.:)
Не върви по стъпките на другите,защото няма да оставиш собствените си следи!
|
Шантава история/по действителен случай/
