|
Ноща беше ясна и ледено студена.
Тя стоеше на моста,плътно до парапета,вгледана в черната вода долу,която беше неподвижна.Приличаше на огледало.Отразяваше цялото небе,по което имаше хиляди звезди.То беше кристално чисто, нито едно облаче не се разхождаше по него.Водата и небето се сливаха..границите се размиваха,началото и краят се губеха и ставаха едно.
Тъмнината я обгръщаше,тя беше навсякъде.Студът проникваше в тялото и сковаваше жилите.Кръвта замръзваше.
Очите започнаха малко по малко да натежават."Още малко...затвори очи...отпусни се..поседвай ме.." и нашепваше красив женски глас.Тя нямаше сили да се съпротивлява,а и не искаше...желаеше само едно-да потъне в съня...Той се явяваше като спасението,което изтерзаната душа отдавна търсеше.Знаеше,че чрез него ще се избави от мъката,товара,страданието,които я измъчваха.Нещо бе притиснало дшата и.Тя беше като окована във вериги,от които нямаше начин да се измъкне.С всяка секунда те се затягаха все повече.Тя трудно си поемаше дъх,не можеше вече да диша..задушаваше се..
Предусешаше сладкият вкус на вечното спокойствие.Той беше толкова примамлив,че вече бе готова да му се отдаде...Щеше да се слее с тъмнината..нямаше да ги има вече страхът и болката,които я преследваха...
Безсилието я обхващаше.То убиваше волята и за живот,която бавно се топеше,както снегът се топи,изложен на лъчите на слънцето...още малко и щеше да изчезне като че никога не е съществувала.А някога тя беше толкова силна!Как волята беше се изпарила?Как беше позволила на решителният поглед да се изгуби?!Очите не гледаха вече така безстрашно.Нямаше го онзи огнен пламък,който преди ги изпълваше и поразяваше всички наоколо.Сега огънят беше угаснал и само следите му още личаха,но скоро и те щяха да се изгубят...
Тя не можеше да се познае.Къде беше момичето,което познаваше?И кое беше това,което сега се беше настанило в тялото и?
Тя се приближи до ръба на парапета и погледна надолу кум водта,която все още не потрепваше.Нито една вълничка не нарушаваше идеално гладката,като стъкло повърхност.
Не можеше да помръдне.Ръцете и стояха безжизнено до тялото.Тя губеше последните си сили....Очите започнаха да се притварят...искаше и се да последва нежния шепот,който така изкусително я мамеше...
Отпуснатото тяло се наведе бавно напред..тя не можеше да се противопостави на тежестта му,която се беше увеличила невероятно много.Вече се чувстваше почти готова...да се срещне със съня,да се докосне до мъртвата вода.
Изведнъж водата се раздвижи.Като жива...бяха отворили шлюзовете.Грохотът беше толкова силен,че разцепи въздухът.Беше оглушителен и се разпростираше надалеч.Сега огледалната повърхност се превърна в клокочеща бездна...
Но момичето застанало на ръба на пропастта не чуваше нищо.
Разбиваното толкова пъти сърце не можеше да продължи да бие.Жестоките удари на съдбата бяха непосилни за тази млада душа.Тя залитна напред и започна да пада надолу...Още малко и щеше да достигне до водата...душата щеше да заспи завинаги.
Едри капки пот се стичаха по челото и.Тя отвори очи.Изправи се рязко в леглото.Дрехите и бяха мокри.В очите гореше огънят,който сега приличаше на пожар.Твърдостта на погледа се беше върнала,станала многократно по-голяма!
Тя беше направила по-трудният избор-да не заспива.Човешкият дух надделя!Животът отново извоюва победа!
Битката бе спечелена,войната продължаваше...
Животът не се мери с броя вдишвания,а с моментите,които спират дъха ни!
|
Сънят
