|
Има ли изобщо такова нещо " Самота" ?! Мъчителното чувство, че един- единствен, уникален и неповторим. Но странно, че това не те разва, напротив- кара те да се чувстваш случайно попаднала на скучно, безвкусно парти, гледайки с насмешка как другите се забавляват по своя си безличен и някак си скотски начин. Да. Те се забавляват, ти им се надсмиваш и същевременно усещаш как в теб се надига завистта и започва да те човърка отвътре, свивайки се като малко, зло червейче в корема ти и подкосявайки краката ти.
Ти си стоиш там, съзнавайки собствената си уникалност, но това вече не те радва- тя. уви. е неоценена сред тях. За тези хора ти си просто нодменна " Принцеса". И най- идиотското е, че те те съжаляват ( може би ), досещайки се с бавните си мозъци , колко тъжно и самотно е там, където си ти. Седиш.Мълчиш. Последния ти опит да завържеш разговор ( Колко великодушно от твоя страна! ) се е оказал тотален провал ( дали вината е в теб!?- едва ли). Защо ли изобщо се занимаваш с тях ?!- За това ! Заради нея!- Самотата. Тя е отровата, тласкаща те натам- към още по- големи провали и вечни компромиси......Добре ти е сама. Засега. Но после ? Човек е устроен така- търси близостта на другите и в повечето случаи това не е гибелно за него. Нали ? А може би е, но при теб винаги е било така- отново изключение, потвърждаващо правилото. За това решаваш, че е по - добре да си тръгваш сега- физически и душевно, съзнавайки, че не може, не трябва така. Нали?
Тръгваш си с чувството, че нещо ти се изплъзва (вероятно поредния празноглав мъж- евентуално достойно попълнение за не много краткия ти списък разочарования; или може би човешката топлина на някой друг- така или иначе няма да разбереш какво), или може би, че печелиш нещо- отново си отстояла своето- не си се пречупила пред тях (всъщност толкова ли е важно това за теб?). Те също си тръгват- в друга посока, без да се сбогуват с теб.Така е по- добре... Нали? Тогава защо се чувстваш толкова обидена и дори ти се иска да заплачеш (напоследък все по-често ти се случва), нали си толкова уникална !? Или не ? И дали те те мразят, или всъщност просто те съжаляват, видяли дребната ти, надменна душица през арогантно присвитите ти очи ?! Е, съжалявам, че се повтарям, но и това мяма никога да разбереш. А може би е по-добре, защото истината сигурно ще те убие. И въпреки всичко ти си горда. Браво ! Едно на нула за теб срещу целия свят. Добър резултат, нали ?Само, че се съмнявам, че някой ще оцени дори това. Жалко ! Такъв талант, такъв чар, такъв (почти) съвършен ум, но сама ! Тъжно, нали ? Дали някога ще успееш да намериш своя мъжки еквивалент, " Принцесо" ? Или живота ти ще продължи с компромиси, при които малко по малко ще губиш своята уникалност и ще станеш една от тях- живите доказателства за големия компромис на живота- грозни и жалки. И един от тези компромиси ще бъдеш ти и мъжът до теб, и....
Не !
А може би ще подължиш да отстояваш себе си, носейси С Е Б Е С И в себе си , обгърната от всепоглъщаща самота- година след година.... Времето тече- ще увехнеш сама, защитила неповторимостта си, но иронията ще е, че само ти ще знаеш за това. ( Има толкова много сами хора- дали и те не са като теб- уникални !?) За останалия свят ще бъдеш просто тъжна, нервна, стара мома- " Горката !". Уви, жалко за теб, мила моя ! Каквото и да избереш, резултатът ще е налице- самотата. Черна, безформена и лепкава. Навсякъде по теб, но най-вече в главата ти.
Тогава ? Не знам. Реши сама. Единственото, което мота да те посъветвам е: решавай по- бързо- виж, вече ярките ти цветове избледняват. Надявам се да направиш правилния избор, но жестоко се съмнявам. Ти си прекалено уникална, за да успееш в живота- той принадлежи на "компромисите". Те успяват. Ти- не.
и така, успех, " Принцесо " ! Съжалявам те много. И ти завиждам, обаче много малко. Нали ?
|
Реквием за.....уникалност?!
