Влизам, гледам теми. Шах.
Чета, гледам, смешно, та чак тъжно. Мат!

"А не трябва ли всички да сме такива, за да живеем по-хубаво, по-шарено, по-весело, по-щастливо?! ПО-шантаво????????? По-шантаво?!?!" Пак мат, но бих добавил и "вашу".

Какво по дяволите значи да си шантав? Да си правиш кефа необезпокояван от другите, 'щото махни го тоя лудия, нека си троши главата. Да плещиш простотии в Интернет с ясното съзнание, че мама е приготвила закуската, а тате вече е отишъл на работа, за да продължи безметежния уют на малкото недорасляче, което се изживява като шантаво?

Може и това да е. Не знам. Не знам, защото аз май живея нормално. Уча все едно не е за тройка, ям все едно не е баничка, спя, сякаш съседът отгоре не забива пирони (а може и да чука жена си, кучето си или гумената кукла Бобо (знам че има такава)).

А после се сещам, че има наистина шантави хора и ми олеква. Хора, поели непосилния товар на топлата храна, мекото легло и убийственото напражение на спокойния живот. Хора, водещи страховитата битка с ранното ставане за училище и потресаващото недоумение, как, как по дяволите, О, Господи, защооооо, е възможно любимият човек да не те гледа предано в гурелясалите очи, когато се събуждаш.

Поклон!

ПП. Всякакви по-силни думи са умишлено редактирани.



За стърчането.

Редактирано от Пpинцът koйтo бe вбeceн на 30.03.03 20:47.