Знам ги тия. Голямо прецакване. Жените им ги чакат, пък те си бутат кефа на някакъв остров. Ама и те прецакани! Както и да е, де...
Не ме разбра за порастването, обаче... Исках да кажа, че не зависи от възрастта. Порастването, всъщност е един вид раздяла с илюзиите. Казвам го във връзка със Спасителя в ръжта, ако си я чела. Просто момчето си имае някакви морални принципи и игнорираше всички, които не пасват напълно на тях. В този смисъл не можа да порастне...
Пак в тая връзка, намекнах за постоянството, защото той все не можеше да достигне до края с жените. Като му кажат да спира и той спира. Не може да оставяш така работата недовършена... Поне не винаги. Такъв извод си правя. А ти, може би случайно, повдигаш въпроса за задоволяването и ощастливяването... Естествено, че не е достатъчно само постоянството. Щото се превръща в досада от един момент на татък. Освен това то си е двустранен процес. Ако това е мерилото за мъжественост, то много малко хора имат шанс за успех! Просто и от жената много зависи. Най-малкото - трябва да е пораснала!
Колкото до мирогледа, вярно, че всеки си има свое виждане. Абсолютно съм сигурен, че 90% от българите ще обявят въпросния пасаж за пълна глупост. Обаче помисли колко народ се чуди защо не вървим, обаче никой не приема обяснение, в което той самия е дори и най-малко засегнат! Аз винаги съм си мислел, че философията е празна работа, обаче това, което четох, направо ме порази. Човека толкова простичко и накратко беше обхванал всички проблеми на обществото! Като започнеш от религията, минеш през търговията, армията, правосъдието, семейството и всичко това свързано с обикновения човек! Адски съжалявам, че забравих да взема книгата. Дори не мога да го разкажа като него.
За пропуснатите мигове, пак не съм съгласен. Наистина, ще дойде друг, но вече ще си с един миг по-бедна! Независимо матерялно или духовно... То тежи еднакво, макар второто по-трудно да се забелязва. И пак във връзка с горното, то затова хората тук не са щастливи. Не защото са бедни матерялно. Духовно са бедни, ама не го разбират. А когато не знаеш какво точно те мъчи, тогава най-боли. Така си мисля.
А ти нали знаеш, че винаги идвам с удоволствие, стига да имам възможност. Защото си знам, че ме обичате.