|
Моливчето в повечето случаи е цилиндър или шестостен с дървена кожа и графитено сърце. Стои на бюрото в моливник, чаша или стар свещник. Също нерядко се появява в джоба на якето, редом до тефтера с номера или в сакото на ексцентричния писател, който е готов всяка минута да запише идеите си.
Моливчето има своя особена душа. То не е като химикалките, които се прераждат със смяната на пълнителя и няма нищо общо с пишещата машина, този бездушен киборг, използван от навъсените секретарки и чиновници.
Истината е, че между графита и диаманта стоят само някакви си хиляди градуси. И всяко моливче носи в себе си един безценен диамант.
Различни ръце държат моливчета. Тази е малка, има драскотина и мастилено петно на палеца, пише бележка. Ръка на палав ученик. Тази е голяма, прашна, мазолеста отбелязва нещо – ръката на дърводелеца. Тази е нежна, бяла, с маникюр, оставя бисерен наниз върху листа – ръка на млада жена.
Моливчето умира с всяка история, която се пише с него. Някои истории са твърде всекидневни
“Пешко, купи хляб и мляко. Мама”
други са съдбоносни
“Среща с Мария – 17.8, 20.00”
трети създават вселена ог странни рисунъци, неволно изплъзнали се от разсеяната длан, драскаща по лист, чин, бюро, вестник, папка или друга подходяща плоскост, намираща се на удобно разстояние.
Моливчето добродушно записва всичко – и банално, и гениално, и тъжно, и смешно, и важно, и безмислено, смалява се след всяка история, която изживява, накрая е съвсем старо и го държат с върха на пръстите, докато не го захвърлят вече непотребно...
Кой си Ти, който пишеш своите истории с нас, твоите малки моливчета?? И защо никога не използваш гума, мътните те взели?!
|
за моливчето
