|
|
| Тема |
 случайни |
|
| Автор |
Гpaxчe (на прахче) |
|
| Публикувано | 12.04.02 15:59 |
|
|
|
Еха, държ вали вали вали ... ама писна ми от тоз дъжд! Прогизнали са ми дори мислите, а аз-ът ми подсмърча тихо между киханията. Те това живот ли да го наречеш или наводнение!
Но, нищо и утре е ден достоен за едно пролетно слънце, което може и да ни огрее а може и да ни загрее по врата с още една солидна порция вода от небето. Какво загряване бе, какви пет лева .... бррррррррррррррр
И като си вървя из дълбоката кал и краката ми при всяка стъпка правят онзи типичен мокър звук “пляк, пляк, шляк” си мисля, защо му е такава висока кула на тоя тъп готически замък. И как може изобщо тия дето са го построила да са толкоз некадърни – вътре така духа, така капе от всички възможни места, че не за живеене, за сране не става /пардон за израза/.
Няколко седмици прекарани тук, са включили алармите на всичките ми стави и мускули, ревматизма, ишиаса, лумбагото и постоянното текучество от носа ми.
- Да фана да го гръмна, мамицата му и камънарника шибан – си мърморя аз изпод носа раздразнено и злобно.
Другото, което не мога да разбира защо тоя идиот местния владетел постоянно се разхожда в тая бяла мантия насред потресаващата кал, обирайки цялата възможна мръсотия. Ама представете си го – едно високо, сухо същество в дълга, бяла мантия оцвъкана с цялата възможна гадория на света! Отвратително!
Е те това е – от подобно време, резултатът е такова настроение. Не е спирало да вали от седмица и ако продължава сигурно все пак ще го гръмна. Замъка имам в предвид. Къде отидоха моите хиляда и едно добри намерения – как гордо пристигнах тук с вирнат нос на вран кон. Ох, започнах ли вече да съжалявам? Е, айде да почакам, седмица и друга, няма да се излагаме сега. Ще изгрее и нашето слънце.
с въртящ момент
| |
| |
| 
|
|
