Оххх, добре де ще ти обясня ама е тъпо, отсега предупреждавам! То е... как да кажа от онези шеги дето не могат да се разкажат защото нямат нищо общо с думите, а всичкото им смешно е в щурата атмосфера и хората, които присъстват на възникването им.
А иначе горното е от един лагер през... помня ли - 94? Да, да май беше 94 защото тъкмо свършваше Великото Световно и докато пътувахме във влака за Варна холандците (те ли бяха?) ни отупаха с нинамсиколко на един в борбата за 3 място, а ние после пак се тупахме в гърдите, че сме 4 в света. : ) Както и да е, лагерът беше на Кранево, бяхме млади, та чак малки, и щууууури!!!... : ))) И тъкмо издивявахме един ден след плаж май беше, когато момчетата от съседното бунгало съвсем изпаднаха в някаква идиотска истерия - слушаха някакво допотопно радио и се заливаха от смях, ама направо едва дишаха! и постоянно се кодошеха с песните, които се чуваха. А в един момент тръгна някаква супер идиотска френска песен, която във всяко по-нормално състояние би ни накарала да сменим станцията, но нееее! И така злополучното "Котишон ди котишон..." се превърна в размито от хълцане и идиотски смях "Коте шантаво, коте шантаво..." А припева се ревеше с цяло гърло : )... Държа да отбележа, ча покарай ен на брой 5-минутките живот, които си спечелихме тогава, събрахме и бая странни погледи от останалите в лагера : ))) ама на кой му пука, нали се скъсахме от смях. Та бог знае защо се сетих за тогава, нещо в твоя постинг ме е накарало да асоциирам с нещо тогава и... ми не се сдържах. Толкоз.

We Use The Pain...