Преди известно време вашият покорен слуга Балвог Смешни, придворен шут на Нялид Уродливи, III император от II-та вогонска династия, беше изровил останки от вогонска поезия, датирана от времето преди I-та династия, някъде в далечното минало, когато вогоните още са били само грозни жълти разпльокани създания, обитаващи вонящите блата на планета, приличаща на Дагоба, и поради липсата на достатъчно развити крайници и надеждни носители, на които да записват неизвестно защо напиращите в главите им ужасяващи поредици от думи, по-късно наречени вогонска поезия и станали известни из цялата Вселена като едно от най-сигурните оръжия за отмъщение (впрочем по-късно, при разкопки на вкаменелости от онази ера на онази планета, позната сега като... абе, засега няма да ви казвам името й, защото се притеснявам за разсъдъка ви, беше открита мистериозната причина за зараждането на вогонската поезия. Причината беше... безсилието. И злобата. Вогоните, бидейки тогава същества напълно беззащитни и непрекъснато тероризирани от по-големите и гнусни обитатели на блатата, които се отнасяли към тях като каруцари към жаби, попаднали в коловоза на каруцарски път, постепенно развили по еволюционен път способността да измислят и рецитират дълги и убийствено отвратителни стихове (както и проза, останала в сянката на майсторската им поезия... ето, сега, докато четете това, имате възможност да се запознаете с част от вогонската проза), с които ефикасно започнали да избиват както по-големите от тях твари, така и себеподобните си, като интересното в случая е, че наченките на разум, съществуващи у вогоните, ги нямало у другите твари, но те въпреки всичко се пръсвали атрактивно само като чуели как някой вогон започва да рецитира стиховете си - вероятно поради пораждането на резонансни вибрации - оръжие, явяващо се също част от удивителния еволюционен път на вогоните), стана известно, че вогоните, неразполагащи, както беше показано в поясненията в скобите, с надеждни източници за записване на творенията си, били принудени насилствено от гадната еволюция да разширят мозъците си, за да запомнят всичко измислено от тях под формата на поезия (и проза, както имате възможност да се убедите). Постепенно злобата им нараснала толкова, че блатата на родната им планета започнали да се изпаряват от температурата, която развивали, докато злобеели, и най-вече от пръсването на другите обитатели на планетата, което се явявало реакция, отделяща чудовищно количество топлина. Така върху нещастието на другите видове и върху собственото си нещастие вогоните развили цивилизация. (Сходствата и паралелите с други известни ви цивилизации са случайни само дотолкова, доколкото успеете да ги регистрирате.) С изсъхването на блатата се появили и първите сухоземни вогони, не закъсняло и появяването на носители, върху които да записват творенията си. Дълго време проблемът с носителите бил, че не можело да се намери достатъчно издръжливо вещество и подходяща технология, която да осигури трайност на носителя, по-голяма от няколко минути - той се разпадал под действието на силната киселинност, идваща от злобата и уродливостта на стиховете. После и този въпрос бил решен, подробностите засега ще ви ги спестя, тъй като усещам, че може би мъничко се разпрострях, и това направило възможно векове по-късно Балвог, обикалящ безцелно из родната планета на вогоните след поредното си бягство от тираничния си господар Нялид, заплашил да го убие с ножче за подстригване на космите под мишниците (едно много характерно вогонско приспособление, което... добре де, друг път), да открие съвсем случайно остатъци от свитъци с невероятно древна вогонска поезия. На единия свитък можело да се разчете някакво заглавие и в скоби (том 17), както и едно четиристишие, а на другия (те не били само два, а много повече, но за нашите цели се ориентирам към въпросните два) - същото заглавие (вероятно същото, защото знаете, че заглавията на вогонските произведения са много дълги и не е сто процента сигурно дали заглавието всъщност не е било друго - нито на единия, нито на другия свитък можело да се прочете пълното заглавие на творбата и това било късмет за Балвог, защото иначе имало опасност да почине на място - оказвало се, осъзнал той, че в древни времена предците му умеели да си служат далеч по-добре с думите - все пак това било единственото им оръжие за оцеляване) и друго четиристишие, както и в скоби (том 16458...). Ето и четиристишията, с което завършвам първа страница от 176524-томните си изследвания си по теория и история на вогонската цивилизация. Ъъъ... впрочем ще сложа засега само първото:
...да осъзнаем вогонската си същност
и да престанем да роптаем против нея,
защото колкото и да ни е интересно това,
то ни кара да се еб... (нататък липсва)
Подпис: Балвог Смешни, IV поколение наследствен придворен шут на император Нялид Уродливи, III император на II вогонска династия.
Още малко подробности можете да намерите на (впрочем, това URL досущ прилича на извадка от някои от по-смислените вогонски текстове )
Не е нужно да разбираш нещата. Достатъчно е да ги усещаш – дори и погрешно.
|