Прозорец





Отворих прозореца.



Ветрецът погали лицето ми леко



    с прохладни ръце.



Усмихна се слънцето нежно в очите ми



и пръсна лъчи по лазурно небе.



 



Погледнах дърветата.



Шумяха отронени листи,



    окъпани в сладка роса.



А нейде високо, във клоните скрито



старо гнездо стоеше с тъга.



 



Погледнах земята.



Тя тръпнеше цяла - готова, измита



    за новия ден.



Тревата погали, цветята погали,



погали мечтата, погали и мен.



 



Стоя на прозореца.



утрото свежо събужда спомени



    в моето сърце.



И някак спокойно, неволно и леко



превърнах се пак във дете.