...а бъдещето, в което ти поглеждаш е нещо подобно на настоящето - един поток който не можеш да фиксираш в картина статична, но можеш с думи неловко да опишеш невероятното съчетание на звук, визия и много скоро след това очакваната винаги с нездрав интерес миризма и недай си боже, ако си крайно изследователски настроен, докосване на димящата маса върху есенните листа.
В това бъдеще и така погледнато на мен ВИНАГИ можеш да споделиш всеки повик на храната да излезе навън. Макар и променена от желанието ти да продължиш да съществуваш, като органичен вид консумиращ непрекъснато енергия за да осигури топлина на пръстите които да наберат невероятните ти мисли в дир.бе-ге.

[аз я пипах]