|
|
| Тема |
 Аргмадулия, прекрасна |
|
| Автор |
3apинтия (онази същата) |
|
| Публикувано | 29.09.01 19:09 |
|
|
|
Аргмадулци, кон до коня, срещу тофленци безброй,
нокти святкат, шмули тракат, хич не дават се без бой!
Тръпна сврян в една шмулика, стискам трите си ръце,
Ще ме смоткат, без да викна, тупка другото сърце.
Що са се смардяли толкоз? Гръз ли, или сбут ги взе?
И не мога се отбъкна, плъкно бойното поле.
Шава със крустак Агмейдо, виждам го додена млад,
и изпружват се овгласно аргмадулци, брат до брат.
Флекна със кмуцуци конят и го блъкното обзе,
спокна и се затропоса: "Милибардни згнетове"
Ей, насмрокна ми косата, пожълтя от тази смрад,
май тофтенците харесвам, нищо, че не съм им брат.
Ах, Фрусцесата е спора - най-красива на света!
Ето вади и портрета и развява Тоф Мета.
Тя е блистелно е красива, звездни нейни три очи,
а косата си развяла, като метелни лъчи.
Падат от взъмстуг мъжете, ушна кал хвърчи навред.
Всеки иска да го има , да докльопца тоз портрет.
Шум и гнуст до бога стигат и се връщат пак при нас,
аз от мнъст се премъркотих и изпаднал съм в несвяст.
Тъжна и гломотна песен, която пеят вечер край огъня старите смуфляци.Редактирано от 3apинтия на 29.09.01 19:46.
| |
| |
| 
|
|
