|
|
| Тема |
 Залеза... |
|
| Автор |
Пaячe () |
|
| Публикувано | 31.08.01 23:27 |
|
|
|
Слънцето слизаше все по-надолу към хоризонта и ставаше все-по-червено. Сякаш беше разцъфтяващо цвете. Пухкавите розови облачета обикаляха около него, но не смееха да го засенчат. То излъчваше светлина, с която осветяваше гледащите го очи. И очите блестяха и се изпълваха с радост. Радваха се на красотата му. Оцветяваше небето във всички нюанси на червеното. По края облачетата баха ярко розови, сякаш светеха. С всяка минута се изчервяваха все повече. Накрая, когато станаха червени колкото огъня започнаха да потъмняват. Знаеха, че Луната и Звездите идваха, за да разпръснат своя вълшебен прах по земята. Всичко започваше да посинява и потъмнява. Дойде Нощта.
Обичам Слънцето. Дори и само заради начина, по който залязва.
Представете си - някой да се влюби в човек само заради начина, по който човека заспива. Защо не? Той е красив.
| |
| |
| 
|
|
