няма опасност да страдам от безсъние. Просто не допускам желанията ми да се превръщат в болезнени амбиции. Естествено, старая се да преценявам рисковете и опасностите, но вголяма степен съ уверен, че мога да се справям с тях и това ми осигурява относително спокойствие. Знам си, че живота един ден свършва и се старая да живея така, че когато този ден наближи, да не съжълявам за това. Тази ценностна система ми носи повече радост, отколкото проблеми и си мисля, че ако имах още един живот, пак бих го уредил по подобен начин...
Ако нямаме тревоги, притеснения, ако не се чувствуваме понякога нещастни, изобщо, ако нямаше емоции, животът би бил твърде дълъг, дълъг и скучен...
Две думечки и за ценните неща... Ми кое е ценно? Което трудно се придобива и това, което лесно се губи... Простичко и ясно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите