Зависи от дефиницията на говоренето. Разбира се, че всеки си говори сам в мислите си... Смущаващо е когато те не циркулират свободно в мозъчното простронство и се налага посредничеството на гласа и слуха, за да стигнат едните мисли до другите... Първото го правя, без да ми трябва второто... Когато имаш какво да кажеш, не би трябвало да се притеснява човек от обществото. Но обществото обикновено не е толерантно към тези, които не мислят като него. Затова човек трябва да притежава значителна духовна сила,
за да си го позволи. Чувствам в себе си подобни сили и си позволявам да казвам подобни неща...
За целуването по улиците наистина не го правя, защото смятам, че на едни хора им отива, а на други не... Причислявам се към вторите. Не бива да забравяме, още, че има и втора страна... Не мога да се съглася, че не трябва да ти пука от нищо, защото не бива да правиш неща, които не искаш другите да ти правят...