И ще ти разкажа една неизмислена случка.
Когато ме бяха хванали бесните и трошах коли, биех се със скинари и включително демонстративно ровех из кофите за боклук и почиствах гадната градинка,
изобщо когато дерибействах - единственият човек, който ми подслади живота беше един клошар.
Седях на пейката, където си пиехме с приятели обикновено бирата, много нещастна и разсипана, той дойде с малка бутилка мастика и някакви пликове. Видя колко ми е шибано - черпи ме с бира, купи ми картофки, а след като си поприказвахме надълго и нашироко - бръкна в един от пликовете и ми извади - подари ми - шик черни патъци, чисто нови, моя номер, каквито никога не бях имала, макар че имам страхотен крак.
А после извади от джоба си една прекрасна верижка от чисто сребро и ми я закачи на врата.
И не ми предложи да спя с него. Макар че ми каза, че съм много хубава.
Избърса ми сълзите със загрубялата си ръка, имаше сини като лазур очи, беше брадясал - и беше истински клошар, бивш затворник.

Когато ми минаха бесовете го видях отново - предложих да му върна подаръците - той ми отказа.
Но аз се качих горе, взех обувките и верижката - и му ги върнах.

Не е ли шантава история?

Оттогава мина много време - но винаги, когато се видим си стискаме ръка.

Достойно за новогодишна история - но те са измислени, а тази е истинска.

Честита ти нова година!