Научих се да си прощавам грешките. Научих да не прощавам всички грешки на другите. На тези, които уважавам, не прощавам принципните грешки. Защото така ще им помогна да не паднат по-ниско. Ако случайно някой изпадне от този списък след непрощаването, то значи аз съм сгрешила. Не е грешно да грешиш, грешно е да не си прощаваш. По отношение на препятствията мога да кажа, че в началото е трудно, но веднъж като започнеш да ги преодоляваш, става като слалом с вратички, ляво-дясно, дясно-ляво и обратно. Само където понякога си караш сам(а) по пистата и започва да става шумно. Пък ние, хората сме суетни. Затова предпочитаме страхотно пускане, изпързалване и накрая забиване пред публиката, отколкото лесно, макар и виртуозно прелитане до финала. Хйде да не припомням за сладките грехове... Хубаво е да грешиш, съжаляват те, съчувстват ти, дори помагат, а иначе...кой обича безгрешните...никой, дори и да е Някой. Луд, твойта лудост грешка ли е или си в час?