Само в мислите си сме свободни. Това е вечният път на несъвършеният търсещ съвършеното. Търсещ да се обясни чрез някой друг. Търсещ себе си в съвършеният. Търсещ това, което не притежава у себе си и поради което толкова силно желае. Но толкова много има той да открие там, защото когато ние се изпразваме от съдържание той се пълни с такова и ние се отдалечаваме. Но никой не може да спаси себе си от другите и затова има само един начин, а имено него беше разбрал Псерам. И именно от който трябваше да се отдалечи, защото истината не може да се гледа втренчено. Понеже изпепелява неистината, а той беше препълнен с неистина и надали щеше да остане нещо от него. Затова гняв и отблъскване докато има още какво да спасяваш, а после на малки количества и лечение. Гняв.