Ти си щастливец, че си превъзмогнал нуждата от другите да те насърчават и осъждат. Само едно не мога да си обясня - защо тогава пишеш? Или още не си превъзмогнал нуждата от публика? Извинявай за сърказма ми, но всички ние живеем сред хора и следователно сме поели риска (съзнателно или не) да бъдем приласкавани или наранявани от тях...