много съзвучно звучи ама какви сте ми били като малки.... аз чак после пощръклях :))))) всъщност: време оно преди двайсе + г., диспечерна сградата на БМФ във Варна + цветен телевизор + придирчива баба чистофайница, не особено обичаща мърляви хлапета с цицини и ожулени лакти да й досаждат по цял ден та джиросват ме на дядо да ме води на работата си да може да си отдъхне жената. гледам си аз филма, а дядо + колеги ракийка със салатка. филма свършва. надничам. признаци да си ходим - никакви. вече ми бяха забранили да се разхождам по покрива с две котки, стиснати за гушите в ръчички. дете умно и любознателно съзира карта на света на цялата стена с едни такива сладички, мънички корабчета на нея с надписчета, знаменца и пр. мноого интересни. 1 час по-късно. офицерите влизат и аз с гордост им показвам две шепи корабчета..... повече не ме взе дядо на работа... спомням си, че не ми се караха. така де. никой не ми беше казал да не ги пипам. после няколко седмици звъняха - а бе вие къде точно сте се преместили....