става, става. при мен се получи случайно преди години- вечерта мисля и си казвам- абе сичко екстра, но нямам чувства. обаче нещо ме човърка там вътре- аз нямам сили да му кажа айде няма да стане. това при мен го няма по принцип- аз не тая такива неща. но в онзи случай точно това стана- като знаех, че в предната връзка нещо не се е получило и като видях болка в очите на човека и се оказа, че не знаех и не можех да кажа "дотук". и си легнах с пълното съзнание, че като съм се фанала на това хоро- ще го играя.
и на сутринта бях в съвсем други морета. вече го обичах. така и не знам как се получи тогава.

обаче сега съм на обратното желание- как да се трансформирам, пък да останем приятели и всичко, но без чувства.

ама махни тея клишета, дай творчески малко. щото човек минава през неща, обаче и не разбира, че ги минава. задълбан в клишетата, не вижда, че всичко е възможно.

поетите са друга работа. те нека се вълнуват. аз искам да стана жена на 21 век! машина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите