Онези, които не са свикнали от дребни същества още с естеството на живота, те не свикват и като пораснали. Това може да бъде и трагедия и комедия. Виждам възрастни хора с розови панталони и пандели в косите, говорят на невидими приятели и всички ги наричат- луди, аз ги наричам- несправили се, избягали. Виждам възрастни хора в строги костюми и тъмни черни очила, говорят по телефони и всички ги наричат- успели, аз ги наричам- справили се, уверено крачещи. Виждам и възрастни хора, които са коленичили в градина с детелини и ровичкат и си се усмихват през очите, търсят не щастие, а е причина, хората ги наричат- фантазьори, аз ги наричам- хора с въобръжение, свободни души, които не могат да се поберат в телата си.

Питам, да още питам- не е още какво? И не иска мотговор, че нищо не е, защото нещо е, на милимунда сме от мигът, в който да разберем какво не е и има значение.

Поглеждам авторът, да..да, определено прави любов с всичките Музи наведнъж и митът му е донесъл име на способен, талантлив мъж. Не е обаче оке какво, не е заинтресован дали семето му ще остави след във времето или родословно дърво.

Мимолетно е само усещането за болка, честно. Щом заболи и си казваш, ще мине и всичко отминава, всичко. Любовта остава, честно. Не ме питайте как, но остава, ето я по пръстите ми и устните, имам и на друго место...да ви покажа, да?

Искате да вземем Авицена, аз не- нека вземем кошница с вино, две чаши, сирене и грозде и да отидем на пикник. Ще отпием, ще похапнем, ще погледаме керванът от хора как се плъзга в парка, а вие ще ми кажете кое отличава жените роби от мъжете роби. И това ще е опит за контакт, помежду ни разбира се, керванът нека си върви и кучето да лае. Почакайте, иска мад дам парченце сирене на онова куче, искам и то да намери утеха за малко.

Коя жена е била едниствена е неправилон зададен въпрос, нима има жена която иска да бъде единствена- ами, че то това е твърде обвързващо, нали се сещате?
Кое цвете е било предпочетено пред красотата на цялата природа? Не съм сигурна, но щом има откъснати цветя, значи или някой ги е предпочел или е придвидил предпочитанията на останалите, разбирате?
Всичко отминава, ето че сам го казвате- започваме да търкаме все повече и то заедно...мненията си, мерси?
А за любовта Хм, за любовта съм съвсем съгласна с вас!
Миг на усмивка и после сръщвате вежди, там ще стане бръчка неприятна, ако не спрете навреме- ззатова не затваряйте този прозорец, прочетете ме още веднъж. И ако съм някак неясна, четете така- първо себе си, после мен.

Не е още какво, не е флирт- уверявам себе си и Вас?