след половин час сърч на буковски, какви са ми впечатленията:

- поемата, която си дала, е доста пресилена. тя оставя грешни впечатления. поне сравнено с това, което сега прочетох.

- това, което прочетох. смазващо е еднообразието, предвидимостта на посоката на разсъждения, едно и също случване. може би защото буковски е живял само в един свят. може би защото е станал възрастен, както всички ще станат един ден. или остарял е на едно място, със себе си. (заб: но тогава може да знае неща, които още не знаем. не е ясно.)

- той живее живота отвътре и го описва подобно на пленник. липсва крачката отвъд (или тя присъства, но негативно, като нещо което не се случва, а когато се случва, помага ни да продължим, а не да променим света, това което сме. не разкрива нови истини, а препотвърждава истините, които сме си изградили.) значи тази стъпка остава непостижима, само отражение на това, което трябва да бъде. отражение колкото да продължим живота, а не да го създадем. остава описанието на случването. това случване, макар и в някакво привидно движение, е лишено от същинско движение като жизненост. изживяване, осъзнаване, че това е изживяване, и болка.

- но аз съм против захаросаната жизненост на фентъзито като крачка отвъд. неговото бягство е подобно на отказ от живот. не се запазва връзката с мен. аз не съм това. това не е животът. (може пък то да звучи така поради хората, които не са усетили, а просто пишат. какъв е смисълът да пишеш, ако не пишеш за себе си. а не пишеш за себе си, защото животът не е такъв. не виждате ли.)

- та идеята е на границата между двете. преобръщането. пресичането на реалното и фантастичното. това е добър дом за човека. той може да живее там ако поиска. тук трябва да търсим отговора. в крачката отвъд през реалността и през фантастичното. преминавайки през двете от тях. насочвайки себе си в процеса. пресичайки ги в себе си. виждайки.