... и аз търся такава работа... и то отдавна... И тогава няма да си губя времето с писане на постинги и чат, а затова ще ми се плаща надлежно, в зависимост от количеството и качеството на положения труд.
представям си как ще се старая, ще започна да градя кариера ... щай малко да измислим как ще наречем длъжността... ДИРНИК - човек който работи за дир.бг... или ОПЕРАТОР НА ВИРТУАЛНА ЕДИНИЦА... по подобие на ОПЕРАТОР НА БИОЛОГИЧНА ЕДИНИЦА, което както знаем е ОВЧАР...
Следващият момент е да направим длъжностната харектеристика... За кво трябва да отговаря човекът... и колкото повече отговорности .- по висока заплата можем да си защитим...
А ПИТАМ АЗ(и отговор не искам)- ИМА ЛИ ПО-ГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ ОТ ТОВА ДА ПРАВИШ УДОВОЛСТВИЕ НА ХОРАТА... Има естествено... веднага се сещам за няколкостотин такива неща... да лекуваш, да обучаваш... да караш цистерните на Шел... Е и кво... излиза че удоволствието на хората е последната дупка на кавала...
Да ама не!.... Освен хлаб трябват и зрелища... трябва и тръпка... Трябва хората да бъдат радвани ... и да се научат да се радват на най-различни неща.... Ние ще поемем тази роля- да научим хората да се радват... да ги обучаваме в изкувството да радват другите... да радват тези които обичат.... Да умеят да бъдат емоционални и да го показват и изразяват с думи и жестове...
Да бъдат артисти в живота и в клубовете... да умеят да си създават публика в това публично пространство и никога да не бъдат самотни.... Освен когато наистина им се иска да си поговорят със другото си аз... А защо да не го правят и тук... що да не си създадат клуб специално за ДРУГОТО АЗ... онова , което обикновено потискаме, но никога не можем да накараме да млъкне...

И ето че идва нещо много важно - Любовта... а бе... най-важното... Тук тя е виртуална, но дали е по-малко вълнуваща... И нима няма толкова много хора, за които това да е единственият начин да получат взаимност, да бъдат разбрани... да чуят нежни думи за себе си... да прочетат толкова прекрасни похвали и комплименти за това което са написали... Да видят радостта която предизвиква у другите тяхната мозъчна дейност... изявата на тяхната емоционалност, чувствителност и чувственост...
А защо не и да преодолеят онова , което им пречи да имат реална истинска любов....

Е- кво ще кажете г-н НАЧАЛНИК... мисля че ще Ви се наложи да се връкнете по дълбоко.... Ама не правете такиви физиономии, сякаш Ви бъркат не вав джоба...Тоя човек продължава да се мръщи...
Добре де - аре- три месеца пробни... НО не безплатни ... естествено не ставайте смешен... и ние деца храним... А те горките, като са отворили едни усти - еййй такива....

Началникът ще се посъветва на чашка ... ще помъдрува... и шъ си каже .... Бах мааму! За кво ли не съм ги дал тези пари- бълха мъ ухапала... И повече бих дал - като знам че ще се удвоят... Уффф ама с тая голяма печалба, мнооого данъци бееее... Пак трябва да се мисли как да ги РЕДУЦИРАМ...(демек да ги намали до нула)... Мъка мъкааааа....

И е ти го решението - взето....

Трябва обаче да ни осигури условия на труд - супер компютри - вътре квот ти душа сака... А и няколко мацета да ни снабдяват с кафенца, сандвичи... разнообразни... по два-три телефона... на които да има операторки и оператори...с приятни гласове... Екип добри прогромисти и проектанти - хора с идеи.... ако го няма - баф го в началника....

И почваме - Върчуъл ентъртейнмънт клуб.... Платен естествено - като истинските английски клубове - Със няколко секции... някои по-престижни и по-скъпи... други безплатни... трети такива при които се заплаща на посетителите....

Първите месеци и години , ще ни е кеш... но може би след това ще ни поомръзне.... Ще жадуваме за свободата , да влизаме и излизаме когато си искаме... и да си говорим квот си искаме с когото си искаме.... И да не сме принудени да говорим с разни тъпанари, по задължение... С хора които не ти дават никакъв стимул за работа ... и усещаш че просто... просто се празниш като чекия на пясък... и резултат никакъв...
Почваме да мислим, защо всъщност ни е нужно всичко това, мамка му... като момичето на съседния комп бъхти като луда и си сплесква задника на стола, вместо да ти седне в скута гола...

.... и пак започваш да си мислиш за ношите си ... шантави неща... онези за които само ние шантавите можем да мислим нормално...

бъди шантава!
Рамон

Рамон ти пожелава хубави случки!