Аз съм Телефонът.
Същият този, който го ближат и му пъшкат, и му стенат…
и ми падат батериите, и мембраните ми се разтреперват...
Panasonic съм като всичко останало в тази къща.
Звъня по никое време.
И имам кофти връзка с Централата. И дуплекса се оплака от нея.
Май ще я сменяме с цифрова…

Аз съм Кофти връзка.
Лесно ли се предава намигане, ягодови дихания и отшумели копринени чорапи? ! ?
Старая се, но все съм кофти.
Кофти е моето име.
Когато Той отпие от чашата, се оправям. Дали не съм алкохоличка?

Аз съм Телевизора.
Panasonic. Имам поставка и кабелна.
Кинескопът ми ще изхвръкне от Неговите желания.
И как да не си мисля после за сладката Sony…на която нещо й закъснява дистанционното.

Аз съм Ципът на Нейната рокля.
Днес като по чудо не заядох… защото всичко си струваше.
Иначе, за разни папури хич и не ебавам да се отворя.

Аз съм Оплакващ се сутиен.
Просто съм потресен!

Ние сме гърдите. И ние сме потресени. И малко напрегнати.

Аз съм Боксерките.
Пак ме запратиха в коша.
А там… само боксерки и чорапи…!
Няма нито една прашка да й се лепна.
Страх ме е да не обърна резбата.

Аз съм Ментоловата цигара.
Все ме пали преди интересното.
Или след като всичко задъхано е приключило.

Аз съм Ледът в чашата.
И само мечтая да съм между копринените чорапи…
Тогава ще се топя внимателно, целенасочено и бавно…
Ще се разтопя от удоволствие, а не по принуда.

Аз съм Тази, при която Той дойде накрая.
Не съм вечеряла с ягоди и не нося копринени чорапи.
И не пуша.
Нямам прозрачна нощница и прозрачни намерения.
Но аз съм тази, при която Той винаги идва… задъхан.