Ето още един извор за историята на Вововица, според мен е по-точен от изворът от първия ми пост:

Voveu (румънски, латински), или Вововица (на български и сръбски) е днешна местност на североизток от Севлиево. Първоначалните заселници на местността са чужденци от Влашко, Сръбско и Хърватско, къето основават селище през 12 век. Поради упадъка и дестабилизацията на Второто българско царство, български и еврейски семейства се заселват във Вововица, която се развива добре по това време и дори бележи подем. Редно е да се каже, че в края на 12 век Вововица се провъзгласява за кралство! Българското царство е твърде клатещо се и пренебрегва този факт и Вововица получава полу-легален статут де факто. Именно кралство, а не царство, защото голяма част от жителите му са католици и решават, че искат да се дистанцират от Българската държава и затова се приема името кралство, характерно за католическите страни и за Западна Европа.

За разлика от етническата асимилация в цяла Европа по това време, никой във Вововица не е принуден да се асимилира или да се откаже от своите обичаи, език и традиции. Повечето хора са многоезични и хората празнуват всички празници заедно. По време на Османската империя много заселници се връщат обратно към родните си места в днешна Румъния, Хърватия и Сърбия, а онези, които остават се асимилират и започват да ги вписват като българи в преброяванията. Постепенно от село Вововица запада до махала и тъй като упадъкът на Второто българско царство е по-известен и важен период в нашата история, историците не се интересуват от историята на това мини царство, град-държава в държавата, една от първите ако не първата мултикултурни и толерантни общности не само в Европа, но и в света. Общност, където сърбо-хървати, власи, българи и евреи живеят заедно в разбирателство. Според местните част от камъните, останки от разрушени вововски къщи от турците, сред които и видната къща-палат на местния владетел (Мирослав, според други източници - Михаил) се използват в строежа на моста на Кольо Фичето. Днес Вововица е толкова малка (едва няколко къщи), че на картата липсва, а е отбелязан само пътя към нея и се счита за вилна зона в землището на село Кормянско.