|
Съзирам много гняв в думите ти......Гневът е лош съветник.
Естествено, че разбрахме посланието..... Самият акт и посланието, който той носи.....Ами грозна работа.....но мислиш ли, че при всяка промяна/ смяна трябва да се руши до основи предишното? Да се изтрива паметта - родова, национална? Човек, народ без памет не може да върви напред....Все едно да отречеш тотално еволюцията.....
А всеки по своему приема миналото. С примирение, с гордост, с неприязън....но не може, не трябва да се изтрива, да се разрушава това минало.
Паметникът на съветската армия е част от нашата история. И вместо постоянно да сме в конфликт, да погледнем напред, в бъдещето ни. С натрупания исторически опит, с грешките, направени през изминалите години, вече ще знаем какво искаме, как можем да го направим....
Завършвам с цитат на Станислав Стратиев по повод неговата пиеса "Празни стаи":
"Моят герой в пиесата отстъпва пред манипулацията на родителите си, на традицията и този компромис влече и други след себе си, докато накрая от неговата същност не остава нищо. Той неслучайно казва, че сега е необитаем, празен, не е останал никой. "
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
|
Re: Въпросът не е толкова прост [re: Изyмeн]
(поспаланка)
