Документалистиката и спомените на очевидци са ми по- интересни и ги смятам за по- достоверни.
Само дано под документалистика и спомени на очевидци, да не разбираш мемоарите на разни пълководци от двете страни на фронтовата линия.
Дори и дъбоко уважавният от мен Константин Ксавериевич Рокоссовский забравя да напише и дума за командващият 20 армия при отбраната на Москва ген. майор Андрей Андреевич Власов.
Същото прави и маршал Мерецков за командващият 2 ударна армия ген. лейтенант Власов хвърляйки вината за поражението при Любанското сражение/битката за Мясной бор/ върху него. Много подло и много недостойно за един маршал.
Добре е, че поне съвременната руска историография в лицето на Кирилл Михайлович Александров прави опит за извеждане на истината като основен приоритет в изследванията за Власов.
Спомените на немските генерали след ВСВ също не се отличават с много документалистика и доста се различават от действителната картина на сраженията. Набляга се главно на военните победи, а не на пораженията/същите са оправдавани, като "тактически отстъпления с цел съкращаване на линията на фронта" или като неизбежни маневри с цел недопускане на "котли"/.
Колкото до писанията на Елена Анатольевна Прудникова също не ги разглеждам безкритично. Тя е член на Многорегионалния блок на руските болшевики и също се опитва да манипулира чрез писанията си. Тя не осъжда деянията на Сталин, Берия и компания, а само показва, че данните/за периода 1930-1953/ са манипулирани от групата на Хрушчов - Горбачов - Яковлев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите