|
|
| Тема |
 Re: 12 апреля - День Космонавтики [re: Пaвeл Cyдoплaтoв] |
|
| Автор |
moon_flower (поспаланка) |
|
| Публикувано | 13.04.10 11:47 |
|
|
|
За мен Юрий Гагарин е Герой, извършил подвиг в името на науката и прогреса.
А какъв е бил той в личния си живот? Няколко щриха към този толкова земен, сърдечен и усмихнат човек - спомени от дъщерите му:
" Аз много обичах да гледам как те се приготвяха за прием. Татко излизаше с всички регалии, мама обличаше прекрасни дрехи, които той й подаряваше. Тя имаше разкошни коси до коленете. Татко й се възхищаваше и й правеше комплименти. А понякога, като ни сложеха да спим, те отиваха на пързалката. Татко обичаше още водни ски. Всъщност само благодарение на него те възникнаха като спорт - той беше заместник-председател на Федерацията на водния ски спорт. Нашият ден започваше с утринна гимнастика. Той ни вдигаше и ние слизахме по стълбите, по пътя татко звънеше на всички квартири: "На гимнастика!" ние се упражнявахме по 40 минути дневно. Капризи не се допускаха. Но мама той щадеше - сутрин тя имаше други грижи. На пет години той ме научи да карам колело на две колелета. Аз падах, разбивах си колената, той ме вдигаше, отново ме слагаше да седна: "Напред!" Аз не плачех. Не биваше да се плаче. И още, той се караше, ако закъсняваме някъде. Дори петминутно закъснение за него беше просто недопустимо. Той беше организиран човек. С колосална работоспособност! Нямаше такова нещо, което той да не успее да направи: успяваше да бъде на различни места, да говори с различни хора, да реши много въпроси. Струва ми се, че ако днес беше жив, той щеше да преуспява.
За дъщерите време се намирало. Те расли различни: Лена той наричал Професор, а Галя - Чижик. В дома им в различно време живеели ту катерици, ту патенце, пиленца и дори една сърна. Тримата просто обичали животните. Валентина Ивановна и се съпротивлявала, и го мъмрила, но нищо не можело да се направи с всеобщото им увлечение да имат животинче у дома.
- Пред нас те никога не са се карали. Ако някой от родителите ни провеждаше възпитателна работа, другият не се намесваше. Когато идваха възрастни гости, ние седяхме в своята стая. Ако ни разрешаваха да влезем, ние поздравявахме и после си отивахме в стаята. Ние имахме свой живот, родителите - също. Но когато пристигаха неговите приятели с децата си, ние винаги бяхме заедно. "
"Всички войни започват от наранена гордост" Габриел Г. Маркес
| |
| |
| 
|
|
