Някак си дискусията замря, а много ми се искаше да поговорим кое е по-страшно - физическото унищожение или социалната изолация и психически тормоз?

Смъртта е естествен завършек. Всеки със самото си раждане приема, че рано или късно ще си иде от този свят. Но въпреки това твори, съзидава, остава нещо от себе си( дори и в отрицателен смисъл ).

Докато социалната изолация подтиска хората, не им позволява да развият в пълна степен своя творечески потенциал. Те се чувстват подтиснати, неразбрани.
Есенин, Цветаева са приели заплахата от убийство, върнали са се в Родината, но са оставили неповторими шедьоври.

Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите