|
Тема |
Re: Варсонофьевская расстрельная комманда [re: lndy] |
|
Автор |
moon_flower (поспаланка) |
|
Публикувано | 18.11.09 14:20 |
|
|
Трудно е да се говори за тези времена само с няколко думи....
Тук става въпрос и за "избрана професия", т.е. за нещо съзнателно избрано, което по-късно от физическото съзряване. На мен ми прави впечатление умората, безизразността в очите....
Може би тук е в сила синдрома "Павлик Морозов". Сляпото и безрезервно подчинение на идеята оправдава отцеубийството, убийството на вчерашни приятели, колеги, близки....трудно ми е да дам еднозначна оценка.
В статията има такъв пасаж:
"..как однажды, расстреляв десятка два приговоренных, Магго настолько вошел в раж, что принял за своего «клиента» стоящего рядом начальника особого отдела Попова. И заорал: «А ты чего тут стоишь? Раздевайся! Немедленно! Не то пристрелю на месте!»
В един момент действията са станали автоматични Робот, машина, без никакви човешки чувства и емоции.
Мислиш ли,че това ще личи върху външния вид на човек?
Силата на манипулацията......тук правя аналогия и с еничарите ...
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
|
| |
|
|
|