|
|
| Тема |
 Сезоните....като темперамента ни |
|
| Автор |
moon_flower (поспаланка) |
|
| Публикувано | 13.09.09 19:41 |
|
|
|
или темперамента като любимите сезони?
Обичам есента. С онази тиха, постоянна любов, която никога не угасва. Но първата есен - пищната, с надиплените волани, приличаща на танцьорка на фламенко. Огнена, пълна с изобилие на плодове, аромати...та чак разточителна..Светлината е мека, слънцето не грее така безмилостно, а гали със своите лъчи...Утрините са тихи, прохладни и се чува ясния звън на часовниковата кула надалеч. Гледам през прозореца суетните тополи - всяка сутрин са с нова премяна...наситено зелено, преминаващо в бледо до резеда, после лимонено-жълто, за да се превърне в ръждиво -червено. Невероятно е. Дърветата са превили клони под тежестта на узрелите ябълки и дюли....А сред почистените градини греят огромни тикви. . наоколо всичко е в златисто жълто и огнено червено. По синорите шипките, трънките, къпините са толкова неустоимо съблазняват.
Лястовичките като ситни мъниста са украсили жиците, а последните им песни ме спират.
Вятърът леко погонва облаците по небето, а те плуват толкова безгрижно....
И най-важното - змиите и другите пълзящи гадинки са се скрили вече и си спят сладко - сладко, няма опасност да ми се наврат из краката, когато погледа ми се рее високо, високо.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
| |
| |
| 
|
|
