Вероятността да е жив е 0, според мен. В случая приятелят ми издирва по-скоро негови потомци, някакви свидетелства - гроб, спомени и така нататък.
Сложността на начинанието е изключителна, предвид спецификата на целия процес.
1. В периода 1919 - 1922 в България общото количество бежанци /емигранти или както и да ги наречем/ достига според някои източници 35 000 души. Дори да приемем, че цифрата е завишена за нашите демографски дадености това е колосална маса от народ.
2. Те не идват накуп, а на няколко по-големи и по-малки вълни. 99% е сигурно, че прадядото е дошъл тук от Галипопол, заедно с останалите белогвардейци през 1921.
3. Тъй като по-големите гадове по това нямат условия да приемат толкова хора, разселението на гореупоменатите е из всевъзможни места - казарми, села и паланки - т.е трудно може да говорим за някаква кой знае колко компактна общност
4. Голяма част остава временно в България, впоследствие заминава за Югославия, Западна Европа, САЩ и къде ли не, а има и доста, които се връщат в Русия през различни периоди от време. За нашия човек, приемаме, че поне до края на 50 те години е бил тук, тъй като последните данни за него са от тогава.
5. Белогвардейците са подлагани на доста гонения през годините, когато на власт са се редували фили и фоби, така че и организационните обединения които са съществували също не са константа.


Единствената идея, която ми дойде е, че най-удачно може би е да се потърси из църковните архиви - в крайна сметка всички починали, новородени, оженени и кръстени би трябвало да фигурират там. Руската църква в България със сигурност разполага с най-много свидетелства от всички места, на които може да се търси...

ФК Дядо Мраз ви поздравява

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите