И аз съм от хората,за която всяка душица, била тя животинска или човешка е чудо!

Имаме собствен домашен любимец,а и точно в тоя момент връщаме една гальовна котка на стопаните,която поради отсъствието им се наложи да приютим за няколко дни......За да приемем пак за няколко дни един разкошен папагал,чиято собственичка се налага да отиде и тя на семинар за няколко дни.
Зная какво значи един пълен с благодарност безкористен кучешки поглед!Защото почти винаги сме имали куче.Зная и за паметника построен от японците на вярното куче,което години наред чакало на едно и също място починалия си господар.

И зная,че не трябва да пропусна часа за лекарствата си за сърце!

Затова си позволих да поразсъждавам на глас къде е скрита тая наша душа,в някой орган ли,в необозримите елисейски полета на нета ли(аналогия за мъртво блаженство) или в неизчерпаемата човешка надежда.

Редактирано от Фaтa мopraнa на 28.01.09 20:46.