Станиславе, хубаво, че се гордееш с майка си!
При нас е съвсем обратно - вкъщи, когато поискаме, си говорим на руски, а и идват приятели на децата ни, които дори ни молят да им поговорим на руски. В работата също имам няколко колеги, е от по-старите, де! които обичат да си припомнят знанията, получени едно време..
Сега приятелят на дъщеря ми се запали по руски език. Много се кефи, когато ние разговаряме с дъщерята на руски, а той се опитва да разбере без нашата помощ смисъла на разговора. Виж, снахата никак не се интересува от руски, затова винаги говорим със сина ми само на български.
Да, и понеже не съм рускиня, външността ми е "поносима" за България.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите