С пулса на сърцето


"...Живеш в заколдованном тихом лесу..."



Той броди сред нас и казва: "Върви!"

И следва закона на свободата,

и в последния си час разбива стени,

отваря на всеки почукал, вратата.



Гледа ни той със светлите сини очи

и може би иска да чуе тишината...

Китарата вие, крещи, а сякаш сълзи

прокапват, бездомни в тъмнината.



В ятото, с белите гарвани сраствал,

през този живот, в който чернилка струи.

Живял ли е в мяра или пък е властвал

над непомръкнали още звезди?


.................................................................................


Тази негова "алпинистка" още ме мъчи,

с "бодрост на духа, грация и пластика".

"Първи няма, и изоставащи също"

това е то - сутрешна гимнастика.




Вярвам, че пулсът му е вечен!

25.07.2008 г.

Щастлив е онзи, чието СЪРЦЕ се е научило да се надява, да люби и да вярва в живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите