|
Сахаров е бил велик мечтател и поради тази причина много симпатичен човек.
ОБАЧЕ!
Конвергенцията на практика е била в ход. За съжаление (или за добро? в смисъл, че негативният резултат пак е резултат) конвергирането на "социализма" и капитализма, сиреч сближаването на що-годе либерално общество с тоталитаризма води до съчетаване преди всичко на негативите, отколкото на позитивите. Защо? Защото процесът не е съвсем стихиен и обективен, а зависи и дори под пряк контрол на държавите като институция. Тоест - осъществява се в полза на ГРУПА хора, чиито интереси в никакъв случай не съвпадат с тези на мнозинството.
Отстъпването от либералните ценности е започнало отдавна (и либерални страни като Англия никога не са постъпвали либерално във външната си политика!). Дълго спорихме с Аконитин, той твърдеше, че капиталистическите монополии възниквали "спонтанно". Което не е така. Монопол на една фирма в дадена област на икономиката е невъзможен без държавна протекция. Монополизмът, така ни казваха в добрата стара съветска школа (а съм сменил 10 такива понеже отчима ми го лашкаха от поделение в поделение), е преход от капитализъм към социализъм, защото в крайна сметка остава един монополист - държавата. А "социализмът" в СССР функционално си е бил именно това - държавен капитализъм + идеология. И плюс голяма корупция - вследствие на загниване на системата без оздравителните ЗА НЕЯ кървави чистки на държавния, партийния, военния и стопанския апарат.
предишните и съвременни анархисти наивно смятат, че с нова революция може да се постигне безвластническо общество. Глупости. ТАкова е имало шанс да възникне, да еволюира от класическия либерализъм и индивидуализъм, при който се поставя акцент на това, че да си СОЛИДАРЕН и да СЪТРУДНИЧИШ е ИЗГОДНО без оглед на морала. Но понеже по инерция до средата на 19 век ролята на морала (и нейния "страж" църквата) все още се смята за водещата сила, един вид масова заблуда (защото не моралът, а изгодата движи масите, макар и моралът често да успява да тушира и оглади острите ръбове, никак не е за подценяване!), затова не се тръгва към радикално опростяване на държавния апарат, който, за да оцелее, се държи "марксистки". Синдиктите, уж организации на прогресивна класа, също са заинтересовани да има монополисти и концентрация на производството. Всичко това проваля еволюционния модел на развитие към по-хармонично общество.
(впрочем, под социална революция следва да се разбират промени, осъществени в рамките на живота на 1-2 поколения, като това не включва непременно насилие; кървавият ореол на понятието революция е идеологическа дойна крава за заговорници като болшевиките, а в началото - и на нацистите. фюрерчето обаче никога не би спечелил избори, ако Франция и в по-малка степен Англия не бяха създали за Германия вътрешни непоносими условия и чувството за национално унижение - кухо понятие, между другото, обръщано според както който му изнася).
Та Сахаров би имал право, ако държавите се управляваха от учени като него, а не политици като Труман, Горбачев, Милошевич, Хомейни и други подобни... е, Дън Сяопин става, май е бил инженер по професия поначало, чак след това партиен работник (политик).
Как обаче да се случи това, след като при тоталитарни системи нагоре излизат най-жестоките (пак може да са добри специалисти де), а в демокрациите - най-лицемерните (красиво изглеждащи демагози)?
След като един мунчо с три класа образование дава равностоен глас на избори (или се продава за 20 лева), равностоен на гласа на един Виктор Пасков (нарочно о давам за пример, защото драка, но и разкошен писател с ясна гражданска позиция).
Равността пред закона е мит. Равноправието пък трябва да се заслужи. Искаш да гласуваш, да те избират, да караш кола дори - бъди добър да изкараш средно образование (това при положение, че държавата не го съсипва същото туй образование).
Свободата е отговорност и право, което трябва да се доказва като разумността - ежедневно.
|
Re: Как мислиш, [re: Tyлca]
