Кралице, мила, за съжаление моите половинки или четвъртинки няма как еднозначно да се впишат в каквито и да е категории

А ако сериозно, смея да се надявам, че няма да позволим да се заформят изобщо такива категори в нашия клуб, защото това, което ни обединява тука няма нищо общо с политическите ни пристрастия.
Изобщо, политика е мръсно нещо!
Ще ви разкажа нещо.
След войната цяла Белорусия, Украина и западната част на Русия са били разрушени, опожарени, сравнени със земята...............Живели са в землянки. Щастливи са били тези, на които са им се върнали мъжете от войната. Тези, които са останали сами, имам предвид жени с малки деда, старци..........умирали от глад, от студ..............
Тогава началась вербовка /извинявам се, че ще прескачам на руски, но просто така ще ми е по-лесно да споделям/
Какво е туй "вербовка"?
Ами, набирали са желаещи да се преселват на Кавказ, в Средна Азия. Разправяли, че там е топло, през зимата може без валенки, без кожухчета, с една жилетка, дърва за огрев в землянки не са нужни.........
И потянулись туда поезда с русскими, украинцами, белорусами, евреями. В основном это были женщины, дети и старики.
Местное население е било много гостоприемно. Делились с приезжими последним, что у них было. Пока строились временные бараки, приютявали их у себя в домах.
Так и жили. Вместе! Дружно! И в горестях и радостях! Русские, украинцы, БЕЛОРУСы, армяне, грузины, азербайджанцы, лезгины, татары..............
.............
Наступили 90-е годы. Пришла демократия. Взрыв национализма......чак до шовинизма. И те, которые 60 лет назад приютявали представителей других национальностей, начали их гнать.............со своей земли.

.............потом, через много лет опомнились...............что наделали............но уже было поздно. Жить лучше и счастливее все равно не стали. Только горечь и стыд от того, что наделали!

Одни видят лужи, а другие отраженные в них звезды......