На времето нашите 5 смъртни врага бяха бяха четирите годишни времена и капитализЪма. Сега дали да прибавим към тях пристрастните и/ли/ некомпетентни коментатори и спортните съдии?
Нащите състезатели в случая бяха прекрасни. Но състезанието има правила. И всяко състезание в живота има правила. А стана така, че животът се превърна в непрекъснато състезание. Съдии и коментатори - мнооого.
Дали всеки от нас не се е усещал на два пръста от върха, но не е намирал сила, воля или умение да дръпне нагоре не колкото тези два пръста, а колкото двадесет? И да си е казвал: "Е, до тук бях аз".
После следват коментарите на калпавите коментатори.И некомпетентните съдийски обсъждания...

Обаче ако наистина си двадесет пръста над върха, дори те са на твоя страна!
Един пример - Стефка Костадинова.