Най-трагикомичните опашки, на които съм се редил в Москва са тези за алкохол по време на Горбачов. При това нито веднъж не успях да стигна до щастлив финал и се отказах. Намерих втори начин чрез свой агент от Афганистан, който покъртваше с фалшивата си история и хората от опашката, и охраняващите милиционери.
Той искаше да почерпи за рождения си ден своите ранени руски бойни другари от санаториума край Москва, а те не са никак малко и естествено две бутилки не стигат, и т.н. Хубаво, че самият той беше абсолютен трезвеник.
В добавка към предишната ценна мисъл ще добавя още една в този стил, останала ми от онези времена:

Вода не утоляет жажды - я пробовал однажды.