Рука на плече. Печать на крыле.
В казарме проблем - банный день. Промокла тетрадь.
Я знаю, зачем иду по земле.
Мне будет легко улетать.
Без трех минут бал-- восковых фигур. Без четверти смерть.
С семи драных шкур хоть шерсти клок.
Но как хочется жить -- не меньше, чем спеть.
Свяжи мою нить в узелок.
Холодный апрель. Горячие сны.
И вирусы новых нот в крови.
И каждая цель ближайшей войны
Смеется и ждет любви.
Наш лечащий врач согреет солнечный шприц.
И иглы лучей опять найдут нашу кровь.
Не надо, не плачь. Сиди и смотри,
Как горлом идет любовь.
Лови ее ртом -- стаканы тесны.
Торпедный аккорд до дна!
Рекламный плакат последней весны
Качает квадрат окна.
Эй, дырявый висок, слепая орда,
Пойми, никогда не поздно снимать броню.
Целуя кусок трофейного льда,
Я молча иду к огню.
Мы - выродки крыс. Да мы - пасынки птиц.
И каждый на треть до сих пор патрон.
Лежи и смотри, как ядерный принц
Несет свою плеть на трон.
Не плачь, не жалей. Кого нам жалеть?
Ведь ты, как и я, сирота.
Ну, что ты, смелей! Нам нужно лететь!
А ну от винта! Все от винта!
Любопитен съм дали някой би познал Автора? Ще съжаля за тези които няма...
Защото мисля че класиката си е за класиците. Всяка проява на творчество се прави ВЪВ и ЗА времето в което е създадена. И за хората ОТ същото време. Великите Пушкин и т.д. са имали съвършено друг свят около себе си други стремежи други реалности.. Те не ме затрогват а само заради добрия тон и съответното възпитание мисля че не си струва а е и лицемерно да се пъчи човек. Нищо не е вечно и наистина светът се променя. Аз искам творци които пишат за мен. Тези които разбират какво ми е на мен и тези които аз бих ги разбрал какво им е. Тези които са живяли в моя свят и го чувстват. Има такива хора - Шевчук, Кормильцев, Летов, Сурганова, Янка (пак браво на Светльо!), Самойловы, Бобунец... Много са и повечето са сега. Подозирам че средната възраст в клуба е доста над мойта и респективно трудно ще се разберем - просто споделям. Не се излиза лесно от дългонатяквани и вбивани стереотипи. Далеч съм от някакъв вид агресия - просто когато искам да консумирам изкуство искам то мен да ме храни а не общественото мнение за мен. Тъжно ми е когато млади хора си пробиват път в живота не според своите изисквания а според някакви абстрактни и отдавна покрити с прах "общочовешки" ценности. Няма общочовешка ценност конкретизирана в проява. Тя има и друга задължителна характеристика - рецепиента получателя на това изкуство. Аз нямам нищо против нито против Низами нито против Лермонтов или който и да било друг - просто винаги има хора които правят същото или дори по-добре но СЕГА! А след 20 години след смъртта им те изведнъж стават "класци". Спомнете си съдбите на повечето цитирани творци - малцина получават признание приживе. Звучи някак си некрофилско... Всички чакат човека да умре да стане класик и после с някакъв доволен мазохизъм почват да говорят: "Ах колко хубав човек беше..", Ах защо не получи признание приживе.."... Или ще седнете да ме убеждавате че сега няма такива хора? Хайде запомнете си думите и си ги спомнете след 30-40 години:
"Боже!, неужели вам надо убить человека, чтобы доказать что он живой!?"
"Откуда? - спросил ГА."
С уважение кум всички членове на клуба..
|