Аз съм от Белово, Пазрджишко. Та там бяха отседнали една рота войници от армията на Врангель.
Дядо ми се беше сприятелил с всичките. Да си поговори на руски.
Събираха се често и все пееха руски и украински песни. Повечето тъжни.
Дядо все ме водеше с него.
Именно така (а не само от баща ми) започнах да уча руски.
Много техни потомци все още живеят там.
Един от тях беше зам.директор на хартияната фабрика, друг беше зам.министър на енергетиката. Една в момента е доцент в СУ!
Позагубил съм им следите на моите съученици.
Иначе старите белогвардейци си отидоха отдавна.

И понеже внуци на белогвардейци (моите съученици) на тях през "народната власт" гледаха с "лошо око". Та тате все пишеше препоръки за тия деца за да влезнат да учат.

Нищо, че много от тях, вече като български граждани са участвали рамо до рамо с други руснаци в Отечествената война (втората фаза)... И награждавани с български и съветски медали за храброст.
Тъжна история.
Много тъжни хора бяха. Но много работливи.
Един от тях, дядо Петко (Петька, някъде от запорожкия край) направо си ме смяташе за внуче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите