утро,лято,
небето цялото от злато
дунав се сребрее
слънцето неспирно грее
бели сгради...
улици, площади-
всичко в жегата мълчи,
къде съм аз?къде си Ти?
в парка?
или под мраморната арка?
на кафето, в лесопарка,
на кея, в уличната свалка,
все те гони ясно слънце
в теб живее здраво зрънце-
българин живеещ при вратите
срещащ изгрева във висините
обичащ белокаменния град
желаещ празничен парад
мечти и устрем е събрал
търсил легендарния граал
на дунава-при залез над реката...
смял се , мръщил...и дори сълзата,
с този град си споделил,
съдбовно тебе надарил
и още се надява
ех, дали познава
твоето лице?
или те знае по сърце?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите