Обичам си моята кочинка Русе.
Вече се превърна и в малкото Гюргево ама няма да плача много
Финалният въпрос на сантименталната история от брой 79 на в. “Бряг”: “На 23.03.2007 затвориха последното кино в града. Бесен съм! А вие как сте?”
Ами, боли ме. И какво от това? Какво от това, че боли? Какво от това, че ми се насълзиха очите от някакво чувство на обида, че никого не го е еня за Духа на Русе. Всъщност, съвсем не никого, а онези, които някак си биха могли да балансират нахлуването на модерното градско безличие. Всички русенци – искам да кажа онези верни на Духа, които останаха, чувстват празнотата все по-натрапчиво. И заради загиналите кина, и заради отшумелите филмови панорами на голям екран, и заради отиващата си уютна прелест на Русе от ХІХ-ХХ век, задушена от безстрастните нови строежи в доскоро емблематичния градски център, и заради липсващите пейки из алеите в парка, и заради заплахата над малките квартални магазинчета, където продавачът от влизането на клиента знае какво пазарува той, просто защото му е съсед, и заради онова нещо, което все още наричаме Концертно бюро, макар че отдавна, отдавна го няма, и което ей-така, на тепсия, даваше информация за почти всички предстоящи наслади за душата, и заради най-просторната кафе-сладкарница на пъпа на града – кръгла, светла и с прекрасна гледка, която се срути под тежестта на тромавия мастодонт, въздиган на нейно място. И така, както е тръгнало, списъкът с оплакваните от нас места и някогашни традиции ще стане по-дълъг от списъка на първите за България неща, станали или започнали от Русе. Сигурно скоро ще зажалим за прекрасната някога сграда на бившата музикална гимназия. Дано да са останали картички с тази сграда! Ще зажалим и за много други неща, сигурна съм.
Най-лесно е да жалиш. И сладко е някак си.... Ама до никъде не води. Ей, хора, какво да направим, че да спрем да подсмърчаме? Аз лично не знам Аз съм от отбора на тези, които ей-така си жалят по отминалите дни и си подсмърчат. Хайде, кажете какво да направим? Апропо, гюргевчани имат ли си кино? Тези, дето не идват тук на пазар, сигурно правят нещо, което ще ни се види смислено. Някой знае ли какво е то? Хайде на кино в Гюргево, а? Пък после може и нещо друго да се появи, пак в Гюргево. И така да се започне, и то да стане Малкото Русе. Докато някой (вижте, не казвам “ние”) се накани да отвори кино в Русе. И да върне топката пак при нас. Ей, Някой, къде си?
|