ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
II. Данъчна оценка на сградите
Чл. 6. (1) Коефициентът за местоположение (Км) се определя по таблица No 3 или 4 и местонахождението на сградата:
1. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.) по таблица № 3 се определя коефициентът за местоположение за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите от колони 7 и 10;
а) под производствени (промишлено производство) обекти се разбира - за производствени цели, включително и производство и разпределение на пара, сгъстен въздух и газове, производство, трансфер и разпределение на електроенергия, помпени и водопречиствателни станции, хангари, гаражи, депа, складове и навеси за съхранение на промишлена продукция;
б) под селскостопански обекти се разбира - сгради за животновъдство и птицевъдство, сгради за растениевъдство, осеменителни станции, люпилни, фуражни и хранителни кухни, ветеринарни филтри, складове и навеси за съхранение на селскостопанска продукция, силози, екарисажи;
в) сгради с благоприятно местоположение са тези, които отговарят на над 50 на сто от следните условия: сградата се намира в границите на населеното място; в близост (до 1 км) от републиканската пътна мрежа, жп гари и пристанища; обособени производствени (промишлени, търговски или селскостопански) зони.
(2) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 100 от 2005 г.) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за националните курорти и вилните зони към тях, както и за вилните зони до 10 км от морската брегова ивица се увеличава с 50 на сто, с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в ал. 5.
(3) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; доп., бр. 100 от 2005 г.) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за курорти от местно значение и за вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто, с изключение на населените места, посочени в ал. 5.
(4) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.) Категорията на населеното място се определя с Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), утвърден с Решение № 565 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 73 от 1999 г.), с изключение на Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и населените места, посочени в ал. 5.
(5) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г.) Като населени места в I (първа) категория се групират следните населени места:
1. 1-ва група - Благоевград, Велико Търново, Кърджали, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Хасково, Шумен, Банско, Несебър, Созопол;
2. 2-ра група - Видин, Враца, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Силистра, Смолян, Разград, Търговище, Ямбол, Айтос, Карнобат, Нова Загора, Севлиево, Харманли, Троян, Панагюрище, Пещера, Асеновград, Радомир, Самоков, Казанлък, Раднево, Чирпан, Попово, Козлодуй, Кранево, Балчик, Бяла (област Варна), Велинград, Кюстендил, Сандански, Китен, Обзор, Поморие, Приморско, Свети Влас, Хисаря, Царево.
(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 100 от 2005 г.) Под вилни зони се разбира вилни зони с одобрени застроителни и регулационни планове.
(7) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 100 от 2005 г.) Границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет. До приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината.
Цитираният текст от закона е на страници 30, 31, 32 и 33.
|