В свободното си време се хванах да препрочета "Хрониките на Амбър". Много е интересен моментът, в който амбъритите, независимо в коя сянка се намират, могат да стигнат до своя Амбър като си го представят.
Същото е и с всеки един от нас - мястото, където си роден и израснал, си е твоя "личен Амбър". Независимо къде си, можеш да го върнеш в представите си с най-доброто, което ти е дал.

Но да предположим, че си някъде далеч от града си. Какво ще си представиш, за да се върнеш в него? Аз си представям централната му част, крайдунавската улица, приятелите си, по-голямата част от които вече отдавна са в "сенките", но които така или иначе остават завинаги в теб, родителите си, парка, Дунава нощем, Дунава денем, залеза над реката, старите плочки, с които беше покрит центъра (сещате ли се, че имаше една със звезда, за която се носеха някакви легенди), лятното мързелуване по камъните на Лайното (ех, това Лайно, уби романтиката) с кафе, бира или каквото има, стековете цигари, изпушени там, "Тони" от едно време, когато свиреха групи, разни други кръчми, които или вече ги няма, или не са същите (може би промяната е и в мен), за любовите няма да споменавам, щото те са като изпушените отдавна цигари... такива ми ти работи.