Пешо, напълно съм съгласен с теб, с изключение на това за закона. Просто искам да подчертая, че това не е закон. Правило да. Закон не. Това е малката ми забележка.
Та, все пак, наистина усетих натиска на правилата и това наистина е добро от глобална гледна точка. Лошото е в начина, по който го усетих. Пренебрежението, с което посрещнаха опитите ми да протестирам. Цитирам теб: "малкия млъкни и слушай". Това ме изкара от релси. Ако просто прехваленият сервитьор ми бе казал, че по симата на общинска наредба няма право да допусне присъствието ми в замедението след 22:00, нямаше да има какво да отговоря.
Лошото е и че бях изненадан, когато го усетих. Защо досега никога не съм го усещал (с изключение на една мноого ранна утрин, когато имах голяма нужда да пия кафе на Хазарта, ама там са си идиоти...)? Не е ли сегашната ми остра реакция на прилагането на правилата показателна за това колко често се прилагат те? Кой ме е възпитал да не спазвам забрани?

Истината е, че трябва да се забранява колкото се може по-малко. Нищо, което може да е разрешено, не трябва да е забранено. Забраната наистина трябва да означава, че нещо е опасно само по себе си и, ако ти се разминат преките последствия от твоите действия, ще изтърпиш наказанието, наложено от системата за нарушаване на забраната. Хората не трябва да се принуждават да нарушават забраните (чрез издаването на малоумни забрани, примерно). Не трябва да се забраняват неща, които така или иначе ще бъдат правени, независимо от забраната.

Злоупотребата със забрани е бягство от отговорност! Просто е по-лесно да се забрани нещо, отколкото да се създадат условия за безопасното му правене. Забраняват на тийнейджъри да излизат след 22:00 за тяхна безопасност, видите ли. Налагат малоумни ограничения на скоростта на някои места по пътищата. И като стане простотия заради несвършената от някого работа, казват, че е била нарушена еди коя си забрана и затова този някой не носи отговорност.
А как се отразява това на хората... Еми ужасно. Свикваме кучето да лае, а керванът да си върви. Безнаказаността, когато си купя потронче от денонощния и се прибера в полунощ прераства в чувство за безнаказаност, ако пуша трева. Ама що трябва само да я пуша, като може да си вземам кесии и да продавам? Да не съм по-тъп от другите? Ама що да се занимавам само с трева? Вече познавам хората, що да не почна да продавам амфетамини?!... Ето ти го порочния кръг.
Но тъй като каквито и да са ограниченията и контролът, аз така или иначе ще намеря какво да пия и как да се прибера късно, защо трябва да ми е забранено това?! За да не носи отговорност за мене полицията, като ме ограбят. За да пише във вестника "Пиян тийнейджър ограбен в парка" и да цъкат с език бабите и да викат "Ей, днешната младеж какво прави...".

Припомнете си зеленото и после червеното в този пост...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите