Re: Отг: Разбрах / Градове / Русе

Ами бях помолен да използвам супер изтърканото оправдание, че "то вече е мръсно, моята хартийка нищо няма да промени", обаче в това се корени "ефектът кокошка-яйце".

Примерно покрай трагедията в Индиго се изприщвах от идеята за ограничаване правата на лицата под 18 години. Тогава се говореше много за "нравствената деградация на младото поколение", което оттгава се превърна в любима моя тема в моментите, когато съм на кеф да използвам сарказъм.
Та след поредната ми хаплива забележка към поредния "специалист" по поредното предаване по телевизията на тази тема, майка ми започна да ми обяснява как при нас наистина властвал законът на джунглата и как те не ни били възпитавали добре. Сега е моментът да се оплача, че не мога да лъжа, да мамя, да се зъбя или по какъвто и да било начин да си защитавам правата по този закон. Та тогава й обяснях, че това е нещото, за което се сърдя на всички, които са ме възпитавали: че дори като си хвърля хартийката на купчина боклуци, се чувствам виновен. Че те са постъпили безотговорно, като не са ме научили как да се оправям в ТОВА ОБЩЕСТВО, КЪДЕТО ЩЕ ЖИВЕЯ. Не в някакво утопично общество на Дон Кихотовци!!!

Та кокошката и яйцето (най-после!) - докато обществото не стане подходящо за общественополезните индивиди, те ще се учат да са полезни за себе си и следователно твърде кратко ще успяват да са общественополезни. А за да стане то подходящо за такива индивиди, трябва по-голямата част от членовете да са такива. Но за да стане това, трябва обществото да е подходящо за тях...
Кое ще се появи първо - общество, подходящо за добрите или добри, които да направят обществото подходящо за себе си? Същото като:
Кое се е появило първо - кокошката или яйцето?

Само дето и кокошки, и яйца има много отдавна. А мечтаното общество надали е възможно. Винаги ще се разчита на ограничения, налагани от разума (забрани, глоби...), а не на такива, налагани от съвестта (чувството за вина).
Защото ако всички изпитвахме това чувство, щяхме да му се подчиним. Ама не - въпреки че аз, ти и някои други сме така, на повечето хора не им пука. И на тях им е по-лесно. А бай Ганю е изрекъл една мъдрост, на която й личи, че е трупана от народа с цената на пролятата кръв: "Срещу ръжен не се рита". Опитвам се да й се подчинявам много усилено (в случая - убеждавам се, че в хвърлянето на боклуци насам-натам няма нищо лошо), ама все ме избива на революция. Проблемът е, че винаги успявам да се почувствам като идиот, когато всички на светофара пресекат, а аз чакам зелено, въпреки че от Халите няма коли...