Какво искаш да ти конкретизирам.Болка. Какво не ти е ясно? Какво ме боли ли? Физическа болка. Стоиш си, не си направил нищо нередно, и ти идват проблеми на главата. И не какво да е, идва болка. Идва смесица от физическа и "абстрактна" (ако мога така да го кажа) болка. "Боли " те, че си далеч, че не правиш каквото искаш, че живота ти е помия, че приятел умира, че приятел ти посяга, че нямаш приятели,...Че си вързан с бюрокрацията и държавните институции, които могат да те побъркат...боли те, че хората около теб са злобни, че нямат амбиции, че не им пука за никой,боли те, че си се родил и т.н...И за да не би да се почувстваш за момент добре, идва физическата болка. Постоянна физическа болка. Болен си, боли те гърлото, после ти/ в случая МИ идва месечното наказание за това, че съм се родила жена, гърчиш се от болка и се чудиш защо трябва да продължаваш да страдаш...къде е смисъла да се бориш...Ама те боли твърде много, за да стигнеш до някакъв отговор. После идва вътрешен проблем...Отиваш да те оперират...винаги ще се погрижат за теб. Единственото хубаво около цялата история е, че откриваш морфина. Спорно е дали това е хубаво или не...Но морфина е ебати и тръпката. Както и да е. Влачиш се месеци по болници...мислиш си, че всичко е свършило,ама не...И те боли. И в един момент осъзнаваш, че страдаш...и че те боли нонстоп...боли те нещо...това е тъжно...влизаш в тъпа депресия. Чувстваш се непълноценен. Всеки ти казва, че само се оплакваш.Ти не искаш да се оплакваш,ама в опита си да съчетаеш нормалния живот с болката просто не сполучваш...Боли те...няма как да не напраивиш физиономия или да издадеш гък...Просто те боли ужасно. И наистина не водиш пълноценен живот. Не правиш секс, защото те боли...Не излизаш,защото те боли, не работиш,защото те боли...боли те, че те боли...и за какво дишаш...не съм аз тази,която знае.
И когато всичко това мине...оставаш само с месечния цикъл...който боли майката си трака...ама толкова те боли, че така или иначе не мислиш кой знае колко. И остават всички хора, които те питат..как е, боли ли те още..и всички,които те гледат и правят омразната състрадателна физиономия..о,милата...какво преживява...И остава простака, дето те пита...как е...можеш ли вече да си легнеш с мен, но идеята е да му направиш свирка..не да си доставите взаимно удоволствие...Както и да е...мъже...
какво да ти кажа, Песхо...трябва да има обяснение,ама определено в моя случай не е "каквото повикало,такова се обадило"...