Девойчето вървеше по гезмето в Русе и си мислеше: "Какво ли е това "гезме", по което вървя, да му се невиди, пусто да опустее?!"

Изведнъж пред него се изпречи млад, широкоплещест, брадат господин, в очите на който се четеше: "Добре, че минах по стъргалото по това време! Я, какво мини-жупче стърже самичко!" и изтърва вестника си "Утро" точно в краката му.

“Боже, тоя за такъв лапни шаран ли ме мисли бе? - помисли си момето. “Кой нормален мъж сваля мацки с "Утро"? Поне да беше “Дунавска правда”!

Двамата се наведоха почти едновременно и главите им се допряха, а ръцете им се срещнаха; Душко - защото така се казваше момчето, срещна погледа на Мичето - така се казваше момичето и измърмори, сякаш се оправдаваше:

- Ох, какъв съм отнесен, Миче , ама да не мислиш , че не мога да виждам на повече от два метра, не ми гледай 6-те диоптъра! Аз просто се притесних, като те видях...

Мичето, шашната, че този Адонис знаеше името й, едва не припадна в ръцете му, докато мачкаше "Утрото" с пръстите си, които го бяха докопали първи. “Не знам какво става и как става, обаче ми харесва!” - Тази мисъл се въртеше в главата на Мичето. “Какво да направя , че този пич (нищо, че Душко беше с 6 диоптера - той си беше ПИЧ ) да не помисли, че като съм сама, това значи нещо. Затова каза:

- Ох, извинявай, но имам среща на лайното...
- А аз си мислех, че си излязла по гезмето... И се зачудих: гезмето беше извесно 60-70 години на миналия век, когато спираха двежението на превозни сретства след 21 часа на улица 9 септември. Аз ходех преди на стъргалото - не съм много сигурен - някаде 80-90 години, на същата улица тогава. Все си тананиках песничката: “Не е богат този, който има пари, а е богат този, който ги харчи”. Не ме ли помниш?

- Ах, да... Ти беше с един познат, който обеща да... (дали не преигравам?- помисли си Мичето. Я по добре да завъртя разговора към...)

- Лелееее, муци, ама за коя улица говориш бе? Не съм млада като Гошето - изобщо пък на - не се сещам, бе, хора ...коя беше "9 ти септември"?????? Тая , която от гарата води до паметника на Сободата ли? – включи се към разговора им една госпожица, която хвърляше горещи погледи към Душко и прониза Мичето до кокъл.

- Аз пък сега не зная наименованията на улиците, за което моля да бъда извинен. Та от гарата до паметника се казваше Георги Димитров. От паметника Алоша до старата поща и пожарна, ако има такава сега, се казваше 9 септември. А гезмето започваше от халите и завършваше до слаткарница Златните рибки. Това е – нацупи се Душко на новодошлата и започна да си тананика: “не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.”

- Е, чакай де, то тя улицата от паметника Альоша до старата поща не е ли Александровска? А и отсечката от Халите до Златните рибки май пак е по тази улица. А 9 септември не я знам, аз знам улицата 6-ти септември каде е. А " Златните рибки" не е ли? Абе "Макдоналдс", който прочетох, че бил затворен. И сега какво има там - един господ знае – не спираше новодошлата и направи знак на Душко с примигвания – три къси и две дълги...

Горкият Душко понамести очилата 6 диоптра и си помисли: “Да взема да хапна аз едно шкембе ......пък тая Миче да си ходи при когото си иска... Ще хвана ей туй маце, да му обясня кое накъде е - я, как напира и ми мига на парцали...Ще я заведа в ....

Блажени са поканените на сватбата на Агнето!